За военната логистика

Военна логистика – какво е това?

Ако се напише в търсачката Google “Военна логистика” ще излязат десетки сайтове, които повече или по-малко отразяват това съчетание на две думи. Истината е, че много малко от тях дават професионален отговор на този въпрос. Разсъждавайки, логично обаче отговорът трябва да го търсим в публикации на Военна академия “Г. С. РАковски” и НВУ ”В. Левски” защото те са учебните заведения, където се преподава тази специалност и  нейните предмети. Те са учебните заведения, в които се провеждат конференции, семинари и други научни форуми, в които се докладват и защитават различни дисертационни трудове, монографии, студии, учебници и други на тематика свързана с военната логистика. И това е логично да е така, защото военната логистика се преподава в тях. Логично е и това, че на първо място военната логистика е наука и то военна наука, защото намира приложение именно в сферата на отбраната. Ако логистиката в гражданската сфера е голямата наука, то военната логистика е една част, която използвайки теорията на гражданската логистика, обогатявайки я със специфичните за армията функции и задачи се проявява само в сферата на отбраната. Но за да бъде едно познание “наука”, то трябва да отговаря на четири условия:

1. трябва да има свои органи, организации, сдружения, които да го легитимират;
2. да има форуми за комуникация;
3. да има свои печатни органи (печатна база);
4. да има изградена база за обучение на кадри в тази сфера.

Първото условие е изпълнено, защото в лицето на дирекциите, управленията, отделите,  отделенията и секциите в щабовете на формированията са развърнати органите на управление, които практически претворяват теоретичните логистични постановки в практиката, които легитимират логистичните функции и дейности. Същите са обособили денят 1-ви март за свой професионален празник. 

Второто условие се легитимира, чрез различните конференции, кръгли маси, командирски занятия, сборове на логистичните началници, в които се дискутират проблемите и практиката на военната логистика.Ежегодно се провеждат множество мероприятия в тази насока.

Третото условие е познанието да има изградена своя система от печатна база в лицето на различни списания, журнали и др., в която да се прокламират достиженията на военната логистика. В рамките на БА това се извършва като се използват вече създадени такива печатни органи, в които военните учени и военноначалници имат възможността да публикуват свои статии и виждания свързани с военната логистика. Такова е списанието “Военен журнал”, вестник “Българска армия” , интернет сайтовете на военните институции и др. 

Четвъртото условие е реализирано в системата на военното обучение-има създадени логистични специалности във НВУ и ВА, в които се обучават курсанти, слушатели, а вече и студенти на теорията и практиката на военната логистика. В тях познанието под формата на учебни дисциплини добива теоретични измерения.

По този начин  всички условия са изпълнени и смело може да се каже, че познанието “военна логистика” е “наука”.

Но кога и как е възникнала военната логистика?

Задълбочените научни изследвания на някои учени казват, че военната логистика води своето начало от дълбока древност. Още древните гърци и римляни са имали длъжности в своите войски, наричани логисти. Тяхното задължение е било да се занимават с квартируването на войските по време на техните походи, осигуряване на прехраната на същите, както и осигуряване на въоръжението за бойците – шлемове, щитове, ризници, мечове, копия, брадви и други средства за водене на бой. Те също са осигурявали прехраната на животните. 

В последствие през средните векове за първи път опита от войните, в които е участвал е обобщен  от френския генерал от пехотата Антоан Анри Жомини (06.03.1779 – 24.03.1869) в неговите научни трудове: “Разсъждения за великите военни действия или критично и сравнително описание на походите на Фридрих и Наполеон”(1809-1817), “Аналитичен преглед на основните съображения във военното изкуство и за връзките им с държавната политика”(1836), “Обобщение на военното изкуство” (1838), “Есета за военното изкуство”  и “Политическия и военен живот на Наполеон”.

През 1837 г. той пише една от най-важните книги по логистика – „Precis de l’art de la guerreο” (Очерци по военно изкуство), впоследствие преведен на много езици. Глава VІ на това произведение се нарича “За логистиката, или за практическото изкуство да се приведе армията в движение”. Тук той поставя въпроса: “Явява ли се логистиката частна наука? Или напротив, тя е обща наука, представляваща една от най-важните части на военното изкуство….”

Думата „логистика” пише Жомини “както е известно произлиза от “Major general des logis”, т.е. от наименованието на тази категория офицери, задълженията на които са да разполагат войските по квартири или на лагери, в колонен строй, и разполагането им на място.” Тази френска трактовка на автора има подобен термин в немския език “quartiermeister” (квартиер; началник на снабдяването на корпуса, дивизията).

За да обоснове обхвата на логистиката при придвижването на армията и свързаните с това действия и мероприятия, А. А. Жомини подготвя обща инструкция от 18 точки. В тази инструкция става дума за подготовка на армията и нейната материална част преди всяко придвижване или бойни действия; организация и контрол при движението на обоза, бойните и продоволствени запаси и санитарните части, както и тяхната безопасност; устройство на лагерите и тяхната безопасност и ред. Особено внимание обръща на преправите през водни препятствия, пътища и мостове.

При основаване на военната академия в Санкт-Петербург, той предлага офицерите от щаба да са разделят на две групи, едната от които да се занимава с осигуряване на войската с материално-техническа част.

В своите трудове, А. А. Жомини е обобщил опита от войните в края на ХVІІІ – началото на ХІХ в. и е дал значителен принос в разработване на методика на изследване с използване на сравнителния метод. Неговите трудове са оказали значително влияние за развитие на военно-теоретичната мисъл и принципи на водене на война чак до началото на ХХ век. Системата за управление на войските и военните действия А. А. Жомини разделя на три компоненти: стратегия, тактика и логистика, които са определени като „практическо изкуство за движение на войските”. Той е твърдял, че логистиката се занимава не само с превози, но и широк кръг от въпроси като планиране, управление и снабдяване, определяне местата за дислокация на войските, а също и строителство на комуникации.

През 1884 г. американския институт на военноморския флот въвежда понятието „логистика” за нуждите на навигацията. През 1905 г. майора от американската армия Чонси Бейкър (Chouncey Baker) издава “Наставление по военно изкуство”, отнасящо се за придвижване и снабдяване на армията. В него той въвежда официално понятието “логистика”, като материално-техническо осигуряване на армията и различни варианти на нейната дислокация.

По-късно, вече през 20-ти век логистиката намира все по-широко приложение като практика, а висшите учебни заведения започват да я преподават все повече и повече. Принципите от военните наставления се прехвърлят в работата на правителствени и нетърговски организации свързани с военни действия и ликвидиране на последици от бедствия и аварии. Една такава организация е Международния комитет на Червен кръст (МКЧК) и червения полумесец (ICRC), които са непосредствено свързани с военните действия. В основата на организациите и тяхното функциониране са заложени също основни методи и концепции на логистиката като военно направление.

При решаване на задачите на МКЧК се използва методологията на логистиката. Преди всичко се прави оценка на потребностите от помощ, която включва следните основни елементи:

• Географски район, в границите, на който трябва да се окаже нужната помощ;
• Характер и обемна необходимата помощ;
• Продължителност на предприетите операции и тяхната последователност;
• Състояние и възможности на местния пазар по отношение на снабдяване със стоки от първа необходимост;
• Подробно описание на съществуващата инфраструктура на дадения географски регион;
• Описание и количество на необходимите превозни средства (налични и допълнителни);
• Описание на необходимите технически средства; потребност от персонал.

Втората световна война внася редица корективи в развитието на логистиката. Вместо две воюващи страни са налице воюващи коалиции, в частност СССР, САЩ и Великобритания от едната страна и Германия, Италия и Япония от другата страна. Това налага съответна координация на военните действия между страните и своевременно обезпечение с материално-технически ресурси на войските, които са териториално дислоцирани. По тази причина практическите принципи на логистиката, използвани във военното дело, в пълна степен се реализират едва през ХХ в. Съвременното състояние на логистиката се оформя при организация на военното снабдяване в годините на Втората световна война, което се обяснява със следното.

В годините на войната САЩ обезпечават СССР с военни ресурси. Била е разработена система (ленд-лиз) за предоставяне от САЩ назаем или под аренда на оръжие, боеприпаси, стратегически материали, храни, различни стоки и услуги на страните-съюзници в анти хитлеристката коалиция през Втората световна война (закона за ленд-лиз е приет в САЩ на 11 март 1941 г.). Разходите на САЩ по този проект от 11 март 1941г. до 1 август 1945 г. се равняват на 46 млн. долара, което е 13% от военните разходи на щатите за периода на войната и с 50% повече от износа на страната.

Доставките от необходими военни материално-технически ресурси от САЩ се осъществяват в строго установени срокове и необходимите количества.

Транспорта на военните товари се извършва по редица маршрути:

• през Атлантическия океан (най-късия и рискован маршрут),
• през Иран (дълъг, но по-малко рискован маршрут),
• през Аляска (доставка основно по военни самолети).

При това са решавани доста сложни логистични задачи:

• избор на маршрут – по правило, товарите необходими в кратки срокове се превозват по късите маршрути, а товарите с второстепенно значение по по-дългите маршрути;
• избор на места за складиране – на пристанища близко да фронта, вътре в страната.

За това са разработвани варианти на складиране, изхождайки от важността и количеството на военните товари, необходими за бойните действия.

Принципите на логистиката през Втората световна война са получили широко разпространение в областта на материално-техническото осигуряване на американската армия, дислоцирана в Европа, а също и в организацията на взаимодействие между доставчиците на въоръжение и продоволствия, транспорта и войските. Точното взаимодействие между военната промишленост, тиловите и фронтови снабдителни бази и транспорта са осигурили своевременното и систематично обезпечаване на американската армия с въоръжение, гориво-смазочни материали и продоволствие в необходимото количество.

По време на Втората световна война в американските войски ефективно се използват логистични модели и системния анализ за обезпечаване на доставките от военни материално-технически ресурси на мястото на военните действия. Едно от свидетелствата на увеличаващото се използване на термина “логистика” през това време е загриженото изказване на Главнокомандващия на военноморските сили на САЩ адмирал Ернст Х. Кинг, който казва: “Аз не знам какво е това логистика, която постоянно се споменава, но тя на нас ни е необходима”.

Именно способността бързо и ефективно да се оперира с преместването на военните сили и средства, хора и техника, боеприпаси, горива и медикаменти, военно облекло и продоволствия стана един от важните фактори, който доведе страните от антихитлеристката коалиция до победа.

Следвоенния период е характерен с разкриването от САЩ на значително количество военни бази (морски, въздушни и сухопътни) в далечни територии зад граница. По тази причина се налагал да се решават задачи от оперативно, маневрено и рационално обезпечаване на военните контингенти с необходимите човешки и материално-технически ресурси. Следователно възникнаха задачи, изискващи оперативно решение, и логистиката разшири своите граници, когато реализацията на логистичните програми по снабдяване на армиите излезе на равнището на отношенията между страните. Изникна необходимостта от решаване на задачи по закупуване на широка номенклатура от материално-технически ресурси в различни региони и страни, по избор на оптимален вариант за доставка на товари на десетки бази разсредоточени по целия свят.

Съвременната военна география, изучаваща военно-политическите, военно-икономически, физико-географски условия и оперативно снабдяване на възможни сухопътни морски театри на военни действия, използва разработените по-рано логистични методи. Така се изследват: военно-икономическия потенциал, основните енергетични и промишлени центрове със стратегическо и военно значение, степен на зависимост на производството от вноса на стратегически суровини; възможностите за използване на местни ресурси – продоволствия, строителни материали, транспортни средства, ремонтни бази, пътища и съобщения, складови бази.

 

автор: logdas

следва продължение