Историческо развитие на БТАТ

Кратка историческа справка за развитието на системата за осигуряване с БТАТ след втората световна война – 1945 – 1955 г.

През първата половина на 50-те години в СВ постъпват новите следвоенни съветски автомобили – товарните ГАЗ-51 и ЗИС-151, снабдени с бензинови двигатели с максимална скорост съответно със 70 и 105 к.с. Влекачът ГАЗ 63 е двуосен, с два двигателни моста, с висок клиренс (270 мм), което в определени ситуации го прави нестабилен. Влекачът ЗИС 151 е с три двигателни моста, с товароподемност до 4500 кг. За по тежките артилерийски системи е доставен влекача ЯАЗ – 210. Той има дизелов двигател с максимална мощност от 165 к.с. с три двигателни моста и товароподемност по шосе до 10000 кг.

На базата на ГАЗ 63 и ЗИС 151 са създадени редица специални автомобили, включително щабни автомобили.

През този период за нуждите на СВ  са доставени автомобили и влекачи от Чехословакия „Шкода-706“ и тежкият автомобил „Татра-111“. Предназначен както за превоз на товари, така и за влекач.

Бронираните войски се обособяват като самостоятелен род войска  на 01.01.1945 г. На базата на съществуващите бронирани войски се създава  командване на бронетанковите войски и бронетанкови части с командващ ген.майор Стоян Трендафилов. Началник на  Автотракторното управление  е полк. Николай Коджейков.

На  14.03.1945 г. от СССР са доставени безвъзмездно 65 танка Т-34. Постъпването на съветските танкове налага да се организират курсове  за изучаване на устройството, експлоатацията и ремонта на танковете Т-34. Първият курс е организиран през юни 1945 г. От 06.02.1947 г. се преминава към нова щатна структура. – Управление на бронетанковите войски.  Автобронетанковата служба в този период се характеризира с ограничено развитие. Службата се е развивала предимно в танковите войски и в някои автотранспортни и артилерийски части. Количеството АБТТ в БНА е било незначително, където в пехотната дивизия на един боец се е падала техника с мощност 0,8 к.с. Същата се е занимавала с организиране и осъществяване на технически правилно използване, обслужване, съхранение, ремонт и евакуация на АБТТ, а така също и със снабдяване на войските и ремонтните органи с АБТИ и подготовка на редовия, сержантския и офицерски състав на службата. С новата реорганизация на Управлението на БТВ се поставя началото на регламентираната отчетност на АБТТ.

На 22.10.1947 г. се създава бронетанков отдел в ГЩ. На 25.02.1948 г. е сформиран 162 автобронетанков склад като Главен танков склад. Отначало е с военно-пощенски номер 1104, а след 1950 г. – 75080. Първоначално му е даден район за развръщане в Суходол, в последствие се премества в Пловдив (1950 г.) , Казанлък (1955 г.) и с.Ягода (1961 г.).

През 1949 г. голяма група от български офицери са изпратени във висшата офицерска танкова школа в град Казан – СССР, за повишаване на подготовката.

От 01.01.1950 г. на базата на отдел „Бронетанкови войски“  се образува Командване на бронетанковите и механизираните войски (КБТМВ), а от 01.06. същата година към него се създават Танково военно училище в гр.Ботевград, отделен танков полк – Самоков и подвижна танко-ремонтна база – Суходол.

През 1951 г. в района на с. Ресен на мястото на Главния бензинов склад към Министерството на войната, се сформира 241 автобронетанков склад.

В началото на 50-те години постъпва бойна и спомагателна техника, която надхвърля количествата, необходими по мирновременните щатове. Във войските започва да се въвежда понятието „консервация на техниката“, т.е. подготовка на танкова и автомобилна техника за дълговременно съхраняване в паркови условия. Само в едно от танковите съединения са консервирани и поставени на съхранение около 80 танка и САУ.

Голяма роля за подготовката на танковите технически офицери и за техническата подготовка на строевите офицери изиграва откритата Военнотехническа академия, където офицерите изучават устройството и ремонта на танка, организацията на парковата служба.

На 20.10.1955 г. съществуващите управление „Автотракторна техника“ и управление „Бронетанкови и механизирани войски“ се обединяват в управление „Автобронетанкова техника“.На новосформираното управление от 1957 г. са подчинени:

• Под.80000- София- 166-ти отделен автомобилен батальон резерв на главното командване (РГК);
• Под.80020- София – ГПТО;
• Под.80190- гараж на съветниците, гараж ГЩ-2;
• Под.80890 – София – гараж;
• Под.80970- Самоков – 63 отделен автомобилен батальон РГК;
• Под.80670- София – 216 ОВРБ за леки автомобили;
• Под.40310 – Враца – ОРББ за товарни автомобили;
• Под.80770 – София – 225-ти автотракторен склад РГК;
• Под.80270- Ресен – 241-ви автотракторен склад РГК;
• Под.75080- Казанлък- танков склад РГК;
• Под.75090- София – ПТРБ РГК;
• Под.95170 – Провадия- 106-та база за ремонт на гъсенични машини;
• Под.75530- 173 ЦБМТС – София.

Развитие на системата за осигуряване с БТАТ в периода от 1955 г. до края на студената война.

През 1956 г. е сформирана обединена автобронетанкова служба, която има за задача да ръководи техническата експлоатация, ремонта и снабдяването на АБТТ, подготовката и преподготовката на кадрите и определя насоките за моторизация на армията. За началник на службата е назначен ген. майор Пейчо Пейчев, а за негов заместник полк. Полина Недялкова.

Новата служба има два сектора – бронетанков и автотракторен. Новосъздадената служба е подчинена направо на началника на ГЩ. Този факт показва порасналото значение на службата  и на техническото осигуряване с бойна и спомагателна техника, което има оперативно-стратегическо значение.

На 16.10.1959 г. се сформира 186-ти автобронетанков склад в село Борово. На 02.04.1963 г. е създадено централно технологично бюро за АБТТ.

През втората половина на 1961 г. ръководството на автобронетанковата служба се поема от ген. майор Борис Тодоров.

От 1964 г. към управление АБТТ се създава Военно автомобилна инспекция (ВАИ) с началник подп. Георги Цанков.

От 01.01.1965 г. за началник на новосъздаденото управление „Военно ремонтни бази и заводи“ е назначен генерал-майор Борис Тодоров, дотогава заместник началник на ГУВТ, а в последствие заместник-министър на отбраната по въоръжението и техниката

През 1965 г. към управление „АБТТ“  са създадени военни представителства за контрол на технологичните процеси и приемане на готова военна продукция във военно ремонтните заводи. Методически те се ръководят от отдел „Технически контрол и изпитания“ към управлението. С дейността си военните представители изиграват важна роля за подобряване на качеството на ремонта и произвежданата продукция от заводите, с което съдействат за издигане на бойната готовност на БА. От 01.10.1970 г. военните представителства преминават на подчинение на управление „Доставки и поръчки“. Независимо от това, до 1975 г. към управление „АБТТ-ГУВТ“ остават на подчинение военните представителства  към заводите МЗ “Хан Крум“- Търговище, ЗПРГО “Овеч“ – Провадия, АРЗ “Вола“- Враца и АРЗ „Люлин“- София.

От 01.10.1966 г. поделението във Враца се преименува  в Школа  за подготовка на танкови и автомобилни ремонтчици, а по-късно и в централна.

В периода след 1970 г. в БА масово започва навлизането на съвременна за времето си съветска техника – танкове Т-55, Т-62, Т-72 и автомобили ЗИЛ- 157, ЗИЛ-130, ЗИЛ-131, ГАЗ-66. С приемането на въоръжение на нови артилерийски, противотанкови и ракетни системи в БА навлизат и нови базови машини – БМП, МТ-ЛБ, Урал-375, МАЗ-543, ЗИЛ-135, КШ-5921, БАЗ-5937, БАЗ-6944 и др. Поради специалните изисквания на основните системи  въоръжение и оборудване, някои от тези базови машини са на много добро техническо ниво.

Заедно с масовото постъпване  на нова АБТТ се развиват всички останали технически направления, увеличава се строителството на нови паркове и гаражи в тях за създаване на по-добри условия за съхранението, обслужването и ремонта на техниката.

През 1973 г. се създава КСВ.

Характерни моменти във функционирането на системата

Този етап (след 1955 г до днес) се характеризира с няколко важни момента:

Масово насищане на армията с нова техника (руска), нейното изучаване и въвеждане в експлоатация. Окончателно преминаване към дивизионна организация. Отделни марки са внос от Чехословакия.

Превъоръжаването е необходимо вследствие на новите настъпателни концепции на Варшавския договор продиктувани от използването на ядрено оръжие, респективно бърз пробив на противниковите отбрани, овладяване за кратки срокове на обширни територии и т.н.

На въоръжение навлизат:

• танковете Т 54, Т-55, Т-72
• колесен бронетранспортьор БТР60 П (ПБ) БРДМ-1(2)
• верижен бронетранспортьор МТЛБ,
• бойни машини на пехотата БМП-1, БМП 23
• специални шасита за зенитните ракетни комплекси;
• автомобили от марките ЗИЛ (157, 130, 131), Урал, МАЗ, Камаз, Татра, Шкода, УАЗ (452, 469) , ГАЗ 63, 66 и др.

 

Част от БТТ на въоръжение в БА

 

Част от АТ на въоръжение в БА

Сформира се Командване на сухопътни войски през 1973 г.

КСВ се формира през есента на 1973 г. Точно преди 45 години. Дотогава няма Командване на Сухопътните войски. Тези войски се ръководят от Генералния щаб и от Министерството на народната отбрана. Военновъздушните сили и флотът вече си имат командвания. Когато се провеждат оперативни учения, в които трябва да участва Щаб на КСВ, от Генералния щаб и от министерството, се заделят определено количество хора, които го формират. И това е само за командно-щабните учения. След това офицерите продължават да изпълняват задълженията си в съответните управления. За всяко голямо учение се назначава заместник-министър, който да играе ролята на командващ Сухопътните войски.

Фронтово оперативно-стратегическо обединение

Този начин на ръководство на Сухопътните войски се окавза не съвсем удачен. За това през 1973 г. се създава КСВ, като самостоятелно командване. Първият командващ е генерал-полковник Христо Добрев, който е с ранг на заместник-министър. Преди години на една конференция за строителството на Въоръжените сили той формулира така решението за създаване на КСВ: „Известно е, че по оперативния план на Главното командване  на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор нашата страна във военно време формира фронтово оперативно-стратегическо обединение, което включва основния състав на БНА и имаше за задача при агресия срещу НРБ с отбранителни действия по южните рубежи на страната да осигури съсредоточението и развръщането на наша територия на един съветски и един румънски фронт, след което при поддръжката на Ракетните войски със стратегическо нацначение на Съветската армия във взаимодействие с тези фронтове и със силите на Обединения Черноморски флот да проведе стратегическа операция за разгрома на агресора.”

Сглобяването на щаба на СВ започва от 1974 г.

Началник-щаб тогава е генерал-майор Станчо Митев. Първоначално всеки месец се провеждат по две щабни тренировки. На тях тези хора трябва да се научат да решават заедно задачите и механизмът да заработи. Това продължава повече от половин година. След това се отива една щабна тренировка на месец, което е изключително много. Нормално за един сглобен щаб на година се провеждат едно или две такива командно-щабни учения.

Първото учение

На края на втората година от създаването на КСВ бсе провежда командно-щабно учение под ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Едва тогава се прави изводът, че щабът е сглобен и може да работи. Това са две години. Хубаво е и днес да се знае, защото лесно се разваля оперативен щаб, а самото формиране е труден и дълъг процес. Командващият генерал-полковник Христо Добрев полага много усилия, участва в почти всички щабни тренировки. С неговото съдействие се търси най-правилният метод за сглобяване на щаба.

КСВ- в днешната сграда на агенция „Митници”

Първите обитатели на днешната административна сграда на Агенция „Митници” в София на  ул. „Г. С. Раковски“ 47  е КСВ. Няма отопление. Всеки си носи електрическа печка от къщи. Докато тръгне работата офицерите сами си купуват тетрадки и химикалки. Сградата не е строена специално за КСВ, а за военен хотел и коменданство. Вероятно съставът на агенцията сега е много по-голям, отколкото на КСВ. Столът е за около стотина души. На петия етаж има две зали, които събираха общо двеста човека. На 13 етаж – киносалон с около 200 места. Сега всичко е направено на офиси.

Разработване на изключително много документи.

Когато се формира КСВ, трябваше в продължение на две години да се разработят всички документи, които регламентират работата на щаба. После трябваще да започнат нормалните занятия и учения. Назначеното командване тогава поема изцяло ръководството на Сухопътните войски. За поддържане на оперативната сглобеност редовно се провеждат командно-щабни, а в някои случаи и оперативни, учения.

Всяка една година Щабът на Сухопътните войски участва в две командно-щабни учения. Едното – под ръководството на командващия, а второто – на министерството. Постепенно вторите се разрастват по обем. В тях се включват и щабовете на трите армии, по един щаб на дивизия от армия, а понякога и по една дивизия с целия си личен състав. Това дава възможност да се проследи как протича информацията от ръководството на Сухопътните войски до щабовете на дивизиите и на полковете и обратно.

Най-голямото учение е Щит-82.

По принцип в него участва почти цялата Българска армия. Провежда се на територията на цялата страна. Участват щабове и подразделения от други страни на Варшавския договор. Задача на КСВ е да планира реалните операции. В това учение реално участват танкови бригади и мотострелкова дивизия. Другите – само с щабовете си.

Проведена е реална огнева подготовка върху ротен опорен пункт. На площ с размери километър на километър в продължение на около 30 минути са изстреляни около 16 хиляди снаряда. Всичко е разорано от попаденията. На територията на страната до тогава и след това такова голямо учение не е провеждано.

Хората на КСВ са отлично подготвени.

В Сухопътни войски, които тогава наброяват 60-62 хиляди военнослужещи, ученията нямат край. Всяка дивизия провежда едно зимно и едно лятно учение. Щабовете на армии – по едно командно-щабно учение под ръководството на своя командващ и едно – на Щаба на Сухопътните войски.

В големите учения на Сухопътни войски, обикновено по едно през лятото, участват Щаб на армия от Съветския съюз и в някои случаи – Щаб на армия от Румъния. На Балканското оперативно направление нашата армия си взаимодейства с тях.

Тогава СВ имат голяма военна мощ.

Например- ракетните войски. Българската армия тогава разполага с четири ракетни и една зенитно-ракетна бригада. Днес тези формирования и това въоръжение и техника ги няма. В първите години на създаването на КСВ започва и превъоръжаването на войските. Тогава постъпват БМП-1, Т-72, артилерийски комплекси „Гвоздика”, „Акация”, 203,2 мм гаубици, зенитно-ракетни комплекси „Куб”, Оса, Круг, ракетни комплекси Ока, Точка и др.

Няма финансова криза

Зад тези много на брой и големи по мащаб учения има осигурени ресурси. Винаги когато започва планирането на едно командно-щабно учение, първата задача е да се уточни с какви ресурси се разполага. И тогава ресурсите са били ограничени, но не и малки. Никога не е имало проблем да се изпълнят целите или да се съкращават учения заради финансова криза например.

Отлично подгответи щабове на фронта и на армиите

Както сега Щабът на отбраната анализира способностите на армията, така и тогава щаба на СВ си прави съответните изводи. С тази разлика, че тогава провеждането на 5-6 оперативно командни-щабни учения на година позволяваха да се направи реална оценка на възможностите на щабовете и на войските. Решават се задачи с непосредствено участие на Сухопътните войски във фактически бойни действия в Афганистан, а по-рано в Ирак.

Материалът за КСВ е по: http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_4626

2) Сформиране във всяка една дивизия от състава на СВ на танкови полкове първоначално на ротна организация, а впоследствие на батальонна организация. В щаба на всяка една дивизия/армия са развърнати бронетанкови и автомобилни служби /отдели.

3) Развитие на военно-промишления комплекс на страната и сформиране към Генералния щаб на армията на Управление “ВРБЗ“ (Военно ремонтни бази и заводи). В  негово подчинение са сформираните десетки заводи за ремонт на армейско въоръжение и техника. Част от тях са:

• МРК „Хан Крум“ в гр. Търговище- за ремонт на танковете Т 34, Т-55 а в последствие и Т-72;
• АРЗ „Овеч“ в гр. Провадия – за ремонт на автобуси и автомобили
• ВРЗ “Люлин“ в гр. София – за ремонт на всички автомобили от семейството на УАЗ (УАЗ 452, 469 и др.);