НАЦИОНАЛНА ОТБРАНИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ’2016

6. Забавеното икономическо развитие и неблагоприятните явления в международната финансова система се отразяват негативно не само върху
вътрешната стабилност на държавите и международните отношения, но и върху сектора за сигурност и отбрана.
7. Ключово влияние върху стратегическата среда на сигурност оказват асиметричните и другите транснационални рискове и заплахи, особено
трансграничният тероризъм и религиозно мотивираното насилие. Идеологическата експанзия на световното джихадистко движение и придвижването на чужди бойци
към и от кризисните региони увеличават опасността от предприемане на организирани и индивидуални екстремистки действия в различни точки на света.
Дестабилизиращ потенциал съдържа и възможността за осъществяване на екстремистки прояви от движения и лица с радикални идеологии.
8. Провалените държави в определени региони създават условия за възникване на нови вътрешни и регионални конфликти, които оказват негативно влияние върху
стратегическата среда на сигурност и ангажират значителни международни ресурси за тяхното урегулиране. Кризисните процеси и диспропорциите в социално–
икономическото развитие предизвикват масови бежански и миграционни потоци и повишават риска от възникване на хуманитарни кризи. Същевременно нараства
ролята на различни недържавни структури (икономически и финансови групировки, неправителствени организации, племенни обединения, радикални религиозни
общности, трансгранични криминални мрежи, екстремистки групи и др.), които се опитват да влияят върху световния ред, обстановката и облика на военните действия
в кризисните региони.
9. Обезпечеността с енергоносители, стратегически суровини и храни и диверсификацията на доставките им се превръщат във все по–сериозно
предизвикателство за много страни. В този контекст енергийната сигурност придобива нови измерения, а рисковете в тази област произтичат от засиленото
противоборство между държавни и корпоративни интереси и от наличието на нерешени конфликти в районите на добиване и транспортиране на ресурси.
10. Опасности за екологичната сигурност произтичат от климатичните промени и последиците от тях, от природни и стихийни бедствия и катастрофи, от
промишлени аварии с изтичане на вредни емисии, от трансгранично замърсяване на въздуха, водите и крайбрежната ивица, от радиационно замърсяване на отделни
територии, както и от умишлени зловредни действия, включително терористични.
11. Динамичното развитие на информационните технологии и повсеместното им навлизане и използване в различни сфери на обществено–политическия живот на
Република България увеличават рисковете за информационната сигурност в държавните ведомства и институции и във важни обекти от критичната
инфраструктура, свързани с икономиката и отбраната на страната. Нарастват заплахите от кибератаки срещу стратегически граждански и военни
комуникационно–информационни системи, които обслужват тяхната дейност, както и опитите за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Това може да
наруши нормалното функциониране на институциите и да причини сериозни поражения на системата за управление на националната сигурност и отбраната на
страната. Обект на подобни действия могат да бъдат и формирования от въоръжените сили, участващи в мисии и операции извън територията на страната.
Специални служби на недобронамерени държави, организирани престъпни групи и хакери извършват незаконни действия в киберпространството, включително военен
и икономически шпионаж и саботаж, и то все повече придобива значението на бойно пространство, особено в условията на т.нар. хибридна война.
12. Рисковете от разпространяване на оръжия за масово унищожение се увеличават вследствие засиления интерес на някои страни и екстремистки
организации към тяхното придобиване, разширяващия се достъп до технологиите за производството им и до средствата за тяхната употреба. Запазват се и проблемите
със съхраняването и контролираното унищожаване на ядрено, химическо и биологическо оръжие и радиоактивни материали.
13. Пиратството остава сериозна заплаха за морските комуникации. Ангажирането на международната общност, включително с военни сили и средства
на НАТО и ЕС, дава положителни резултати в Аденския залив, но се активизират пиратските действия по западното крайбрежие на Африка.
14. Военните аспекти на средата на сигурност придобиват нови измерения вследствие на конфликтите в Близкия изток и Африка, както и на кризата в Украйна,
с нарастващо прилагане на асиметрични и хибридни действия. Чрез координирана тайна или явна употреба на широк набор от дипломатически, икономически,
информационни и други неконвенционални инструменти хибридният модел предоставя възможност за оказване на влияние, натиск или дестабилизиране на
определени страни, без да се стига до използване на военна сила и завземане на територия. Неутрализирането на съвременните рискове и заплахи налага
взаимодействие между отделните държави, като заплахата от възникване на мащабен военен конфликт е ниска. Продължават обаче да съществуват регионални огнища на
напрежение и нестабилност, в които са ангажирани и военни ресурси.
Стабилизиращи фактори
15. Стабилизираща роля за стратегическата среда на сигурност имат европейската и евро–атлантическата интеграция, както и усилията на
международната демократична общност за поддържане на мира и стабилността.
16. Положително влияние оказват утвърждаването на многостранното партньорство, процесът на трансформация на евро–атлантическото пространство в
съответствие с промените в средата на сигурност и прилагането на всеобхватен подход, основан на политически, информационни, военни, икономически,
финансови, разузнавателни, технологични, граждански и правни инструменти и усилия.
17. Важно значение по въпросите на борбата срещу тероризма, разпространението и контрола на въоръженията има поддържането на стратегическия диалог и

партньорството на САЩ, НАТО и ЕС с Русия.

Балансираните отношения между тези важни международни фактори ще оказва трайно влияние върху развитието на стратегическата среда на сигурност.
Глобален и регионален аспект
18. НАТО остава евро–атлантически съюз за силна колективна отбрана, основен форум за консултации и решения в областта на сигурността между своите
членове. Фундаментална и трайна цел на Алианса е гарантирането на свободата и сигурността на своите членове с политически и военни средства на основата на
солидарност, общи възгледи, споделени демократични ценности и в съответствие с международното право.
19. В НАТО и ЕС се утвърждават принципите на неделимост на сигурността и на съюзната солидарност и подкрепа, едновременно с отговорността всяка страна
членка да изгражда и поддържа способности за гарантиране на собствения си суверенитет и сигурност. Развитието на интеграционните процеси,
трансатлантическото сътрудничество и партньорството с държави от различни региони на света имат важно значение за уреждането на основните международни
въпроси и за укрепването на международната сигурност.
20. В Европа като тенденция се очертава изграждането на общо политическо, икономическо, социално, отбранително и правно пространство. За това допринасят
европейската и евро–атлантическата интеграция, активното двустранно и многостранно сътрудничество в областта на отбраната, вътрешната сигурност и
правозащитната дейност, усъвършенстваните механизми за контрол на въоръженията. Засилва се ролята на ЕС за укрепване на доверието и сигурността
извън неговата територия. Същевременно се наблюдава задълбочаване на развитието на Европа „на различни скорости“ и е възможна ерозия на ангажираността на
отделни страни–членки към кохезионната политика. Бежанският и миграционен натиск върху Европа поставят на сериозно изпитание принципа на европейската
солидарност, функционирането на Дъблинската система за отговорността по предоставяне на убежище, Шенгенската система за граничен и визов контрол,
икономическите способности за отговор на хуманитарни кризи. Най–същественият риск за общоевропейската сигурност произтича от съществуващите регионални
конфликти в близост до външните граници на Съюза, създаващи възможност за инфилтрация на отделни бойци и формиране на екстремистки клетки. Това поставя
изключително остро и на ново ниво въпроса за сигурността, като предизвиква мащабен дебат за преосмисляне на традиционните ценности на толерантността,
възможностите за реална интеграция и баланса между мултикултурализма и сигурността.
21. В Югоизточна Европа водеща е тенденцията към по–нататъшно стабилизиране и пълноценно включване на региона в евро–атлантическото
пространство. За това допринасят приемането на нови отбранителни стратегии, в които на преден план са изведени противодействието на асиметричните и

евентуалните хибридни заплахи и разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество.
22. В Западните Балкани преобладават положителните тенденции благодарение на активното ангажиране на международната общност с
нормализирането на регионалните отношения и на процесите на европейска и евро– атлантическа интеграция на балканските държави. Сериозни са обаче
предизвикателствата, провокирани от слабата държавност, запазващите се междуетнически противоречия, незачитането на малцинствените права и липсата на
икономическо развитие. Заплахи произтичат и от високите нива на корупцията, устойчиво изградените мрежи на организираната престъпност и проникването на
фундаменталистки идеи сред населението. Вероятността от регионален конфликт е ниска.
23. Нараства значението на Черноморския регион за международната сигурност, включително за Република България, поради ролята му на свързващо
звено между Европа, Близкия изток и Азия. Разширяването на конфликтите и очертаващата се тенденция към трайното им „замразяване“ повишават уязвимостта
на региона, включително на преминаващите през него транснационални енергийни и транспортни трасета. Риск за сигурността в Черноморския регион създават и
неуточненият статут на морските пространства, и липсата на делимитационни споразумения между част от черноморските държави. За нашата страна значението
му допълнително нараства поради ангажиментите ни по охрана на външните граници на НАТО и ЕС и поради възможностите за добиване на енергийни ресурси в
континенталния шелф на Република България.
24. Съществено значение за стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Африка имат нерешените конфликти, икономическите и политическите
проблеми, действията на терористични организации, рискът от наличие и разпространение на оръжия за масово унищожение, нелегалният трафик на хора,
оръжия, наркотици и нелегални трансфери на финансови средства. Динамичните промени в тези райони значително повишават рисковете и заплахите за регионалната
и глобалната сигурност.
25. Обстановката в Югозападна Азия и Афганистан има важно значение за международната сигурност, включително за сигурността на Република България, тъй
като изисква трайно политическо и икономическо стабилизиране на региона, противодействие на тероризма и на нелегалния трафик на наркотици и хора.
Изводи
26. Съществените и динамични промени в стратегическата среда на сигурност изискват адаптиране и трансформиране на системите за сигурност и отбрана към
реалната глобална и регионална обстановка.
27. Членството на Република България в НАТО и ЕС и конструктивното участие в многостранни формати на регионално сътрудничество и развитие на
добросъседски двустранни отношения на базата на реализация и защита на националните ни интереси са определящи за националната сигурност и отбраната на
страната. Те възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Република България в средносрочна перспектива.
Разрастването на мащабите на регионалните конфликти, стремежът за налагане на политически и икономически интереси от държавни и недържавни фактори, както и
природните бедствия могат да изправят страната ни пред сериозни предизвикателства, като засилен бежански натиск, прояви на насилствен
радикализъм и тероризъм, кибератаки, активизиране на каналите на международни криминални групировки, финансово–икономически престъпления, енергийни и
екологични проблеми.
28. Тенденциите в стратегическата среда на сигурност показват, че и в бъдеще е възможно да възникват конфликти и кризисни ситуации, което налага рисковете и
заплахите за националната сигурност и отбраната на Република България да бъдат неутрализирани, включително извън територията на страната. Това поставя
изисквания към въоръжените сили за приоритетно изграждане и развитие на способности за участие в мисии и операции на НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други
международни организации, както и за тяхното хармонизиране с гражданските и обществените усилия и нагласи.
29. Ангажиментите на Република България за гарантиране на международната сигурност поставят военните ни формирования, участващи в мисии и операции
извън територията на страната, под потенциалната заплаха от терористични атаки и въоръжени нападения, както и от други недобронамерени действия на
противостоящите сили.
30. В политико–военната област дълготрайният ефект от украинската криза и влошаването на отношенията на Русия с НАТО съдържат потенциал за развитие на
тенденцията на завръщане към „политика от позиция на силата“ в Европа.
31. Динамичната и сложна геостратегическа среда повишава отговорностите на всички видове разузнаване за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за
сигурността и отбраната на страната, за своевременно информационно осигуряване на държавното и военното ръководство, за разузнавателна поддръжка на военните
формирования от въоръжените сили на Република България и за изпълнение на ангажиментите към НАТО и ЕС.
32. Военностратегическата среда продължава да се развива и влияе от непредвидимите и динамични политически, икономически, социални, научно–
технологични и военни процеси. Възможните бъдещи кризи и конфликти се очаква да бъдат по–сложни и трудни за прогнозиране и управление. Това изисква гъвкаво и
адекватно развитие на политиката, организацията и планирането на отбраната, на доктриналните документи, концепциите и плановете за операции и преди всичко на
отбранителните способности, на бъдещата структура и системата за ръководство, командване и управление на въоръжените сили.
33. Съчетанието между демографската криза, ниската мотивация за образование, професионална подготовка и реализация на определени слоеве от населението и

забавения икономически растеж е предизвикателство пред сигурността и отбраната на страната.
III. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
34. Република България няма претенции към територията на други държави и не признава претенции от други държави към териториалната си цялост.
35. За защита и утвърждаване на националните интереси Република България провежда целенасочена и последователна отбранителна политика със следните цели:
– гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната с прилагане и на механизмите на колективната
отбрана съгласно Северноатлантическия договор;
– участие в създаването на благоприятна среда за реализиране на националните интереси;
– споделяне на отговорностите като член на НАТО и ЕС чрез ефективен принос към колективната отбрана; участие в операции за предотвратяване и
управление на кризи извън чл. 5 на Вашингтонския договор; активно участие в определянето и осъществяването на общата политика за сигурност и отбрана на
Европейския съюз;
– принос към усилията на международната общност за укрепване на мира и сигурността в региона и света;
– изграждане и поддържане на модерна и ефективна система за отбрана със способности, адекватни на националните интереси, заплахите и динамичната среда
на сигурност, националния принос към НАТО и ЕС и наличните ресурси;
– осигуряване подкрепа на населението, органите на държавната власт и на местното самоуправление при бедствия и кризи.
36. Целите на отбранителната политика се постигат чрез:
– поддържане на системата за отбрана в състояние, осигуряващо ефективно функциониране и взаимодействие на националните институции с тези на НАТО и
ЕС;
– изграждане и развитие на отбранителни способности за противодействие на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи, включително за участие в
операции, водени от НАТО и ЕС;
– принос към действията на международната общност за борба с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, както и за превенция на
конфликти и решаване на кризи в нестабилните райони на света.
37. Системата за отбрана, като част от системата за национална сигурност, се изгражда на основата на въоръжените сили и чрез отбранително–мобилизационната
подготовка на министерствата и ведомствата от централната администрация, на специализираните служби и териториалната администрация. Тя се регламентира от
единна нормативна база и включва органите за ръководство, командване и управление, въоръжените сили, съответната инфраструктура, силите и средствата на
министерствата и ведомствата от централната администрация, специализираните служби, териториалната администрация, органите на местното самоуправление,
търговските дружества, държавните предприятия, организациите и гражданите, дейностите за осигуряване на стабилна среда на сигурност и подготовка и
осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.
38. Необходимо условие за изграждането на съвременна и ефективна система за отбрана са развитието и усъвършенстването на отбранителните способности на
страната. Приоритетно ще се развиват способностите на въоръжените сили за колективна отбрана и участие в експедиционни операции в рамките на единен
балансиран комплект сили, за което ще се заделят необходимите ресурси.
IV. ОСНОВИ НА ОТБРАНИТЕЛНАТА СТРАТЕГИЯ
39. Отбраната е широкообхватна, общодържавна дейност с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване. Прилагането на
всеобхватния подход при управлението на кризи и конфликти става жизнено необходимо за успешно противодействие на хибридни форми на водене на война. От
ключово значение е действията на въоръжените сили да са синхронизирани с всички правителствени и неправителствени организации и структури в рамките на единна
стратегия и план.
40. Отбраната на страната се планира, подготвя и осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС с
ефективно използване на националните отбранителни способности, включващи военните и невоенните способности на страната. Нестабилността по източния и
южния фланг на НАТО налага своевременна и пълна реализация на мерките за повишаване готовността за действие на Алианса.
41. Подготовката на страната за отбрана включва подготовка на въоръжените сили и на националната икономика, населението, територията и инфраструктурата.
Подготовката на националната икономика, населението, територията и инфраструктурата се осъществява в рамките на системата от дейности по
отбранително–мобилизационната подготовка на страната.
42. Националната отбранителна стратегия се ръководи от следните принципи при развитие на отбранителните способности на въоръжените сили:
– изграждане и развитие на реално необходими способности и освобождаване от тези с отпаднала необходимост, с отчитане на настъпилите изменения,
комплексния характер и динамиката в средата на сигурност;
– трансформиране на ресурсите за отбрана в реално използваеми и оперативно съвместими със съюзниците в НАТО отбранителни способности;
– приемственост и устойчивост в развитието на отбранителните способности на въоръжените сили;
– поетапно преместване на фокуса от структурни и организационни промени към модернизация чрез нарастване на капиталовите разходи;

– ясен процес на вземане на решения при ясно разграничени отговорности, прозрачност и устойчиви приоритети;
– максимално използване капацитета на българския научен потенциал и индустрия;
– разширяване на двустранното и многостранното партньорство с въоръжените сили на съюзниците и страните от региона;
– поддържане на въоръжените сили в оперативна готовност и участие в операции и мисии на НАТО, ЕС, ООН, ОССЕ и други международни организации
или коалиции при спазване принципите на Устава на ООН, когато има политическо решение за това;
– качествено и ефективно организиране и провеждане на отбранително–мобилизационната подготовка.
43. Ключов приоритет на националната отбранителна стратегия е развитието на модерна отбранителна институция, основана на интегрирана система за
ефективно и прозрачно управление на отбраната, с потенциал за институционална гъвкавост, своевременно планиране и ефективно реагиране

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНИТЕЛНА СТРАТЕГИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ТУК