История

Стари разработки танкове

от logdas · Публикувана 07.02.2020 · Обновявана 18.03.2023

АРХИВ НА СПИСАНИЕ „КЛУБ ОРЪЖИЕ“, бр.6 2007 година

50-те и началото на 60-те години на миналия век е един от най-интересните периоди за любителите и изследователите на съветската бронетехника. Именно тогава в различни проектански организации се формира обликът на съветския перспективен танк от второ следвоенно поколение. Това са години, когато “ракетизацията” на въоръжените сили на СССР под влияние на авантюристичните замисли на ръководството на страната започва да прераства в еуфория. Някои предлагат да се строят само ракетни танкове, тъй като по тяхно мнение артилерията вече е загубила своето влияние, други настояват за смесено въоръжение на танковете, състоящо се от ПТУР и активно-реактивни снаряди. В крайна сметка „побеждава” класическата схема с класическо въоръжение, а на това, което не излиза извън пределите на хартиените проекти и не е материализирано в метал, ще се спрем по-долу.
В средата на 1950 година ВНИИ-100 като главен институт на танковата промишленост изпълнява задачата по търсене на облика на перспективен танк от второ поколение. В изследванията се разглеждат схеми на танкове както с класическо, така и с ракетно въоръжение. В този период се отделя голямо внимание на действията на танковете в условията на използване на ядрено оръжие, което отначало се залага в системата на противоатомна защита, ниски и обтекаеми форми, а така също и в усилено брониране.
Един от проектите през 1959–1960 г. на ВНИИ-100 предвижда създаването на танк по класическата схема в два варианта: с обичайното разположение на екипажа (в куполата) и с екипаж в корпуса. Танкът от първия вариант има необикновена обтекаема форма, като челната му част е полукръгла. Бронирането е комбинирано с рационални ъгли на наклона и в челото достига 140 mm (под ъгъл 60°) и 60 mm на покрива на куполата. За сметка на използването на автомат за зареждане екипажът е съкратен на 3-ма души. Снарядите в бойното отделение са в механизирана ракла във вертикално положение (20 бр.). Останалите снаряди са в челната част на танка от двете страни на водача. В куполата се монтира стабилизирано 115-mm гладкоцевно оръдие У-5ТС “Молт” с дулен спирач и ежектор. Безопасното отдалечение от епицентъра на ядрен взрив с мощност 30 kТ е 920 m.
Таблица 1
Тактико-технически характеристики (класическа схема М-1959–1960 г.):
Бойно тегло, t 36
Екипаж, души 3
Дължина с оръдието напред, mm 8250
Дължина на корпуса, mm 5550
Височина, mm 2140
Клиренс, mm 450
Макс. скорост, km/h 65–70
Запас от ход, km 500
Въоръжение:
– оръдие, mm 115
– картечница, mm 7,62
Снаряди, бр. 20 + 30
Вторият вариант на тaнка практически повтаря първия и има близки тактико-технически данни, но се различава по разполагането на екипажа (фиг. 2). Механик-водачът и мерачът седят в предната част на корпуса – рамо до рамо, а командирът – зад тях. Обитаемото отделение е изпълнено във вид на изолирана капсула. Бойното отделение е необитаемо и цялото му пространство заема механизирана ракла с увеличен обем за 40 снаряда. Още 10 снаряда са в стелажи под пода на отделението. Бронята на челната част е увеличена до 150 mm. Безопасният радиус от епицентъра на ядрен взрив от 30 kТ e 800 m. В началото на 1960 г. във ВНИИ-100 е създадена експериментална 152-mm установка за стрелба с неуправляеми реактивни снаряди. Оръдието пускова установка има къса цев и автомат за зареждане барабанен тип. Предвижда се да се монтира на тежките танкове вместо щатно оръдие. На изпитанията е получен темп на стрелбата от 170 изстр./мин. 152-mm реактивен снаряд ТРС-152 има проектна далекобойност 5–10 km, тегло 25–29,5 kg и дължина 850 mm. Тогава се появяват проекти за монтиране на ново оръжие на тежкия танк “Обект 279” (боекомплект от 100 реактивни снаряда), самоходна установка “Обект 241” (ИСУ-152 с боекомплект 40 реактивни снаряда) и среден танк “Обект 137” (Т-54). Всеки от проектите предвижда замяна на щатното оръдие с ново ПУ и преоборудване на бойното отделение със стелажи за снарядите. При това екипажът не се променя, а пълначът се занимава с презареждане на барабана от механизма за зареждане. Има още един проект за монтиране на тежкия танк и самоходката с още по-мощно оръдие ПУ за стрелба с 240-mm реактивни снаряди с тегло 70 kg, но поради редица технически трудности проектите не се реализират.
През 1961 г. ВНИИ-100 завършва разработката на среден танк с комбинирано въоръжение – активно-реактивни снаряди и танкови управляеми ракети (фиг. 4). Танкът е с оригинална компактна схема, изпълнена по класически принцип, и с повишена защитеност. Бронирането е комбинирано с големи ъгли на наклона (челно 170 mm и ъгъл на бронирания лист 65°). Екипажът е от двама души и е разположен в челната част на корпуса в изолирано отделение. Бойното отделение, което представлява нископрофилна купола, е в средата, а двигателят и трансмисията – отзад. За стрелба се предвиждат три вида 160-mm реактивни снаряди с дължина 1250 mm: управляеми ракети, неуправляеми ракети с оперение и неуправляеми турбо-реактивни снаряди (не с турбо-реактивен двигател, а с барутен, чието сопло е разположено по периметъра на дънната част, под ъгъл към диаметралната плоскост, което придава въртеливо движение на снаряда). Цялото бойно отделение е заето от механизма за зареждане. Боекомплектът е 35 снаряда и ракети. Оръдието ПУ е оборудвано със стабилизатор “Циклон”. За създаване на димни завеси в задната част на танка се разполага под наклон 11- цевна установка за изстрелване на 120-mm димни снаряди. Танкът е предназначен за действие в условията на използване на ядрено оръжие и затова видът му е необичаен, но може да издържа на ядрен взрив от 30 kТ до 700 m.
Талица 2
Тактико-технически характеристики (среден танк с комбинирано въоръжение):
Бойно тегло, t 32
Екипаж, души 2
Дължина, mm 5100
Ширина, mm 3000
Височина, mm 1900
Клиренс, mm 400
Макс. скорост, km/h 65-70
Оръдие ПУ, m 160
Далечина на стрелбата, m до 5000
Бронепробиваемост, mm до 750
Боеприпаси, бр. 35
През същата 1961 г. ВНИИ-100 разработва проект за специален танк с реактивно въоръжение и повишена защита, но с екипаж в купола (фиг.5). Заради липсата на обитаемо отделение в корпуса височината е малка и танкът има нисък силует. За стрелба се предвиждат 180-mm управляеми ракети с дължина до 1600 mm. В централната част на корпуса е автоматът за зареждане с механизъм за 25 ракети, част от които са отпред в корпуса. Оръдието е стабилизирано в двете плоскости. Двамата членове на екипажа са отляво и отдясно на оръдието ПУ и имат отделни люкове. Моторно-трансмисионното отделение е отзад. Мощното за това време брониране достига 700-750 mm. Танкът може да издържи на ядрен взрив с мощност 30 kТ на 700 m.
Таблица 3
Тактическо-технически характеристики (танк с реактивно въоръжение –І вариант):
Бойно тегло, t 42
Екипаж, души 2
Дължина, mm:
– с оръдието напред 6500
– на корпуса 6250
Ширина, mm 3380
Височина, mm 1600
Клиренс, mm 400
Макс. скорост, km/h 75
Оръдие ПУ, mm 180
Боеприпаси, бр. 25
Освен основния проект от ВНИИ-100 е разработен още един допълнителен вариант на специалния танк с реактивно въоръжение и повишена защитеност. Както в основния вариант се предвижда въоръжаването му със 180-mm оръдие ПУ с автомат за зареждане и стабилизатор “Циклон”. Но във връзка с увеличаването на екипажа с още един човек се намалява боекомплектът до 20 ракети с дължина 1400 mm. От 1961 г. има още един проект с безкуполна схема. Това е среден танк с комбинирано реактивно въоръжение и повишена защитеност (фиг. 3). Корпусът и ходовата му част са като у проекта с нископрофилна купола. Екипажът е от двама души, разположени в предната част на корпуса, бойното отделение е в средата, а МТО – отзад. Поради липсата на тежка купола, вместо която има издигаща се ПУ, бойното тегло намалява до 25 t. За стрелба танкът се оборудва с телескопичен мерник с възможност за издигане над корпуса на 1200 mm, което позволява да се води огън и от закрити огневи позиции. Танкът издържа на ядрен взрив от 30 kТ на отдалечение 770 m.
Таблица 4
Тактическо-технически характеристики (среден танк с ракетно въоръжение):
Бойно тегло, t 25
Екипаж, души 2
Дължина, mm 4620
Ширина, mm 3000
Височина, mm 1510
Клиренс, mm 400
Макс. скорост, km/h 65–70
Въоръжение издигаща се ПУ
Боеприпаси, бр. 25
Един от проектите е за ракетен танк на базата на “Обект 906” (ПТ-85). Плаващият танк, изпълнен по класическата схема, е снабден с ново бойно отделение – нископрофилна купола, в която се монтира стабилизирано оръдие ПУ. Има автомат за зареждане с 15 снаряда, а още 5 се подават ръчно. За разлика от базовия модел новият ракетен танк трябва да има екипаж от 2-ма души в предната част на корпуса.
ВНИИ-100 разработва и друг плаващ танк, но върху оригинално шаси. Той има херметически затворен корпус от кована алуминиева броня, която защитава от куршуми и осколки. Бойното отделение с оръдието ПУ и автомата за зареждане е в средата, а МТО – отзад. Танкът трябва да има голям запас от плаваемост, но за разлика от първия проект е по-компактен.
Таблица 5
Тактико-технически характеристики на: ПТ-1 ПТ-2
Бойно тегло, t 14 10
Екипаж, души 2 2
Дължина, mm 6600 5400
Ширина, mm 2900 3000
Височина, mm 2000 1730
Клиренс, mm 120–450 400
Макс. скорост, km/h:
– по шосе 75 75
– при плаване 8–10 8–10
Двигател, мощност, h.p. 300 300
Въоръжение:
– оръдие ПУ ПУ
– картечница, mm 7,62 7,62
Боеприпаси:
– ракети 20 + 5 20 + 5
– патрони 2000 2000
През 1962 г. ВНИИ-100 изпълнява проектните разработки по темата за оборудване на танк “Обект 432” (прототип на Т-64 – фиг. 1) с управляеми ракети и неуправляемо въоръжение. Танкът е по класическа схема и екипаж от 3-ма души. Основното въоръжение включва 152-mm оръдие ПУ с автомат за зареждане и стабилизатор. В боекомплекта влизат 12 танкови управляеми ракети и 28 неуправляеми ракетни снаряда.
Таблица 6
Тактико-технически характеристики (“Обект 432”):
Бойно тегло, t 32
Екипаж, души 3
Дължина, mm:
– с оръдието напред 6700
– на корпуса 5880
Височина, mm 1830
Клиренс, mm 475
Макс. скорост, km/h 65–70
Двигател, мощност, h.p. 700
Въоръжение: 152-mm оръдие ПУ
В периода 1961–1963 г. ВНИИ-100 под ръководството на В. С. Стратовойтов и Л. Е. Сичев води разработки по монтирането на комплекс управляемо въоръжение (КУВ) “Тайфун” на Т-62. Предвижда се нова конструкция купола, в която да има ПУ на ПТУР, 73-mm оръдие “Гром” и 12,7-mm картечница. По същото време под ръководството на същите конструктори върви работата по снабдяването на Т-55 с КУВ “Тайфун” (фиг. 6). Както на ракетния Т-62, така и на него се предвижда да бъде монтирана купола със закрита ПУ, 73-mm оръдие и 12,7-mm картечница. Такава купола се предвижда и за опитните танкове “Обект 167” и “Обект 772”.
Таблица 7
Тактико-технически характеристики: Т-62 Т-55
Бойно тегло, t 37 36
Екипаж, души 3 3
Дължина, mm 6630 6040
Ширина, mm 3300 3270
Клиренс, mm 430 500
Макс. скорост, km/h 50 48
Мощност на двигателя, h.p. 580 580
Въоръжение:
– ПУ ПТУР ПТУР
– оръдие 73-mm 73-mm
– к-ца 12,7-mm 12,7-mm
Далечина на стрелбата, m 3000–4000 3000–4000
Бронепробиваемост, mm до 600 до 600
Боеприпаси:
– ракети 10 10
– снаряди 40 40
– патрони 300 300
В началото на 60-те години специалистите предлагат да създадат на базата на опитния среден танк “Обект 167” негов ракетен вариант с комплекс “Тайфун”. Самият танк се проектира в ОКБ-520 на завод № 83 в рамките на създаването на перспективен танк от второ следвоенно поколение. Той има възли и агрегати от Т-62, но съвършено нова ходова част.
Таблица 8
Тактико-технически характеристики (“Обект 167”):
Тегло, t 36,7
Екипаж, души 3
Дължина, mm 6068
Ширина, mm 3300
Височина, mm 2395
Клиренс, mm 470
Макс. скорост, km/h 64
Мощност на д-ля, h.p. 700
(Останалите данни са като на Т-62).
В конструкторското бюро ЧТЗ също се работи по ракетен танк – “Обект 772” на базата на възлите и агрегатите на Т-64 под ръководството на конструктора П. Исаков. За ракетите “Тайфун” е разработена открита и закрита ПУ. Изборът е в полза на закритата. Тя е тип ПУ-ПТУР 301-П и е разположена в куполата. Общото тегло на бойното отделение превишава щатното с 800–900 kg. Механизмът за зареждане е транспортен тип и поема 14 ракети, разположени в три вертикални реда. Преди изстрелването ракетата заедно с подвижните елементи на ПУ се придвижва напред и след това е пускът. При съхраняване в бойното отделение крилете се огъват. В куполата са двамата членове на екипажа, а механик-водачът е отпред в корпуса. Машината е изработена от ковани стоманени листа с дебелина в челната част на корпуса – 200 mm, а на куполата – 400 mm.
Таблица 9
Тактико-технически характеристики (“Обект 772”):
Бойно тегло, t 35
Екипаж, души 3
Дължина, mm 6117
Ширина, mm 3415
Височина, mm 1750
Клиренс, mm 450
Макс. скорост, km/h 65
Мощност на двигателя, h.p. 700
Въоръжение:
– ПУ ПТУР
– оръдие 1 x 73-mm
– к-ца 1 x 7,62-mm
Боеприпаси:
– ракети 15
– снаряди 40
През 1962 г. разработват вариант за снабдяване на “Обект 772” с ПТУР “Лотос”. Както за “Тайфун”, така и за “Лотос” са разработени закрит и открит вариант на ПУ. В бойното отделение са разположени хоризонтално 9 ракети и една на ПУ. Командирът и мерачът са съответно отляво и отдясно в куполата. Корпусът е от заварени ковани бронирани листове, а челната му част е трислойна комбинирана. Куполата също е с комбинирано брониране.
Това е една част от проектите на танкове с ракетно въоръжение. Явно е, че доста са били изпреварили времето си, защото едва след 30–40 години имаме такива приети на въоръжение като Т-80, Т-90. Така че трудът на конструкторите не е бил напразен.
Владо ИЛИЕВ