Танк М1 Абрамс – история на създаване и ТТД
Не обръщайки внимание на това, че в САЩ никога не са обръщали внимание на производството на БТТ с такова значение, както производството на самолети и кораби, може да се каже, че сухопътната армия на САЩ днес разполага с мощни основни танкове. Това е танка М1“Абрамс“, който за последните 30 години е използван в много въоръжени конфликти. До сега някои експерти считат, че именно „Абрамс“ се явява най-добрия танк в света, превъзхождащ в частност и перспективния руски танк от последно поколение Т-14 „Армата“, като въобще не се говори за танка Т-90 и по-ранни модели от него. За да се разбере, доколко подобни оценки съответстват на действителността е необходимо да е припомни за това как е разработен М1 и какъв е той в последните години.
История на създаване
През 60-те години на миналия век като основен боен танк на американската армия се явява танка М60. В един определен момент от времето се отчита, че тази машина не задоволява напълно американските военни, но се произвежда в големи количества, тъй като по онова време на Запад няма създадено нищо по-добро. Вярно е, че в следвоенните години в САЩ се работи по проектирането на нови машини, включващо създаването на два обещаващи танка (средни и тежки), които обаче трябваше да бъдат прекъснати след появата на руския танк Т-54.
Съветската машина очевидно превъзхожда следвоенния M48 Patton III и тази пропаст е трябвало да бъде отстранена възможно най-скоро. Затова американските танкостроители избират да поемат по-простия път – не да създадат принципно нов дизайн, а да модернизират съществуващия.
Постигането на тази цел не се удава, защото през 60-те години СССР показва редица нови успехи в създаването на нови бронирани машини. Появява се танка Т-62 с коренно ново гладкоцевно оръдие, тестват се и ракетни танкове.
Два варианта за основен боен танк на НАТО, разработени от германските инженери в рамките за реализация на програмата МВТ 70
В тези условия американците решават да комбинират капитала си с постиженията на западногерманските производители на военна техника. Така се появява проектът Main Battle Tank 70 (MBT70).
Съединените щати и Германия подписват съответното споразумение на 1 август 1963 г., след което инженерите от двете страни на океана започват усилена работа. За да бъде гарантирано да се изпревари Съветския съюз, е решено да се въведат редица иновации в дизайна, които, очевидно, изглеждат революционни:
- Комбинирана защита;
- Автоматизирана система за управление на огъня;
- Автоматично зареждане.
Любопитно е да се отбележи, че нито в Германия, нито в САЩ привлечените за реализация на този проект специалисти са знаели за това, че всички предвидени от тях нови детайли вече са въведени в руския танк Т-64, серийното му производство на който е започнал още тогава, когато на Запад е продължавало предварителното проектиране.
Трябва да се отбележи, че немските и американските конструктори от самото начало на работа по проекта подхождат много различно към създаването на новия танк. С течение на времето разногласията между тях само нарастват, което в крайна сметка води до прекъсване на работата по програмата MBT70. Въпреки всичко не може да се каже, че тя не е донесла нищо. Напротив има и резулати от нея, по-специално, един от тях е създаването на германско оръдие с гладка цев Rh 120, което впоследствие е монтирано на танковете Abrams.
В началото на 1972 г. командването на американските сухопътни сили създава специална група, чиято цел е да се създаде ново тактико-техническо задание за разработването на основния боен танк. Това отнема цяла година, най-вече за да се състави списък на основните изисквания към бойната машина. Трябва да се има предвид, че тази работа е извършена в условията на нарастваща глобална икономическа криза от първата половина на 70-те години. Поради тази причина един от основните въпроси е бил цената на „танка на бъдещето“.
Прототип на танка XM1, конструиран от фирмата General Motors
Тогава се предполага, че Министерството на отбраната на САЩ ще поръча 3 300 танка, като за всеки от тях ще бъдат заплатени от 500 до 600 хиляди долара. Постигането на такава ниска цена, разбира се, не е било никак лесно. Може би затова Министерството на отбраната провежда конкурс, в който участват два от най-големите автомобилни концерна – Chrysler Corporation и General Motors. Преди това подобен подход не е практикуван в САЩ. Може например да си припомним, че известните танкове „Шерман“ са разработени в държавно предприятие.
Прототипите на новия танк, първоначално обозначен като XM1, са подготвени от двете конкурентни компании до февруари 1976 г. Машината, създадена от инженерите на Chrysler Corporation, е била оборудвана с шаси с четиринадесет опорни ролки (по седем на борт) и газотурбинен двигател AGT-1500.
Концернът General Motors демонстрира танк с мощен дизелов двигател, който преди това е монтиран върху експериментални прототипи, създадени като част от програмата MBT70. Шасито в този случай е конструирано с дванадесет ролки (по шест на борт).
Тестовете, проведени за обективно сравнение на двата танка приключват на 12 ноември 1976 г. Според комисията по конкуренция по-добрите резултати са показани от машината, разработена от Chrysler. Ръководството на американските сухопътни сили по този начин напълно взима решение за техния избор, но в този момент се появи нов участник в състезанието.
Това е германския танк „Леопард 2“. На 11 декември 1976 г. е решено да се проведе допълнителен етап от сравнителни тестове. Ако машина, направена в Германия, е била в състояние да победи американския прототип, Abrams никога е нямало да се появи.
Германският танк «Леопард-2»
Някои експерти и до ден днешен смятат, че немският танк е бил по-добър. Колкото и странно да изглежда, американските участници в конкурса смятат 120-милиметровото гладкоцевно оръдие Rh 120 за свой непростим недостатък. Представителите на Федерална република Германия от своя страна са крайно скептични по отношение на идеята за оборудване на бронирано превозно средство с газотурбинен двигател. Най-общо казано, положението на Пентагона, избрал остарялото 105-мм оръдие за въоръжение на бъдещите Abrams, днес изглежда изключително нелепо. С това решение военните само усложняват историята на създаването на нов танк, който вече се влачи почти 20 години.
Въпреки всичко в онези години все още има вероятност XM1 и Leopard 2 да бъдат унифицирани според основните компоненти и структурни елементи, но създадената от Американския конгрес военна комисия счита, че извършването на съответната работа ще отнеме твърде много време и пари.
Все още е налице вероятност XM1 и Leopard 2 да бъдат унифицирани според приетите основни компоненти и структурни елементи, но създадената от Американския конгрес военна комисия счита, че извършването на съответната работа ще отнеме твърде много време и пари.
В периода от 1978 до 1979 г. са проведени военни изпитания на XM1, в които са взели участие 11 прототипа на новия танк. Още преди тяхното завършване започва производството на първата серийна партида машини (110 бройки). Прави впечатление, че по време на тестването страховете на германските експерти относно целесъобразността на използването на газова турбина са до голяма степен оправдани – двигателят работи изключително ненадеждно и бързо се износва, издържайки на двеста километра пробег.
В един момент изглежда, че танкът ще трябва да бъде оборудван с конвенционален дизелов двигател, но в края на 1979 г. конструкторите елиминират повечето недостатъци и вече през 1980 г. XM1 официално е приет под името M1 Abrams (на името на генерал К. Абрамс, който оглавява щаба на Американските сухопътни войски през 60-те години).
Базов модел на танка M1 Abrams, въоръжен със 105-мм нарезно оръдие
Масовото серийно производство на нови танкове е стартирано през 1981 г. в щата Охайо, в град Лима, и през 1982 г. в щата Мичиган, в град Уорън. И в двата случая в монтажа са ангажирани държавни предприятия. Вярно е, че заводът в Лима впоследствие става собственост на General Dynamics. Първата партида от танкове възлиза на 352 танка, като до началото на 1985 г. е възможно да се сглобяват 2374 танка в основната им версия.
Скоро Abrams е модернизиран – появява се първата модификация на този танк, въоръжен с 120-мм оръдие. Може да се каже, че точно в този момент основният етап от създаването на машината е успешно завършен – САЩ най-накрая получават възможността да се противопоставят на съветските танкове с достоен противник. В следващите години Абрамс постепенно става по-ефективен, което му позволява да заеме мястото си във въоръжените сили на САЩ.
основни характеристики
Тактико-технически данни | |
---|---|
Тип | ОБТ |
История на производство и служба | |
Опитен образец | 1979 г. |
На въоръжение | 1980 – до днес |
На въоръжение в | Австралия, Египет, Кувейт, Саудитска Арабия, САЩ |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 61,4 t |
Дължина | вкл. оръдие: 9,77 на каросерията: 7,93 m |
Ширина | 3,66 m |
Височина | 2,44 m |
Основно въоръжение | 120-mm гладкостволно оръдие М256 |
Допълнително въоръжение | една 12,7 mm картечница M2HB; две 7,62 mm картечници M240 |
Технически данни | |
Силова установка | всегоривен газотурбинен AGT-1500C 1500 к.с. (1119 kW) |
Окачване | торсионно |
Макс. скорост | 67,72 km/h (по шосе) 48,3 km/h (прес. терен) |
Запас от ход | 450 km (по шосе) |
Ширина на ров | 2,7 m |
Вертикално препятствие | 1,2 m |
Екипаж | 4 |