Отбрана-определение и класификация

Отбрана се нарича техниката, военния персонал и изкуството за защита на една нация, съюз и територия от външна атака, предотвратяване на щети, човешки или на ресурси или завоюване на територия от противника.

Отбраната бива два типа – активна и пасивна. Активната отбрана означава, че правителството на една страна може да формира и поддържа въоръжени сили, за да защити страната си, тези армии и сили могат да бъдат използвани също така и при нападение на други страни. Отбраната може да е и под форма на въоръжен конфликт.Пасивна отбрана: в архитектурен или архитектурно-технологичен план най-често се осъществява чрез преграждения – инженерни, хидротехнически, минни и други модерни форми на отбрана.

Широко е прието както в американската и западноевропейската, така и в съветската и руската военна теория разбирането, че при равни и за двете воюващи страни снабдяване, технологично ниво на оръжейните системи и компетентност на ръководния офицерски състав, отбраняващата се страна в даден конфликт има нужда от значително по-малко ресурси, за да спечели, отколкото нападащата страна.[1] Обикновено се смята, че баланс на силите има при съотношение 3:1 съответно между нападащата и отбраняващата се страна. При такова съотношение от решаващо за изхода на боя значение стават други фактори, като снабдяване, технологично и информационно превъзходство, оперативно майсторство на командния състав и бойна подготовка на воинския състав.

Приема се, че отбраната изисква предварителна подготовка, за да се преодолеят силите на противника.

Важна част от отбраната на една нация е отбранителната и военна индустрия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0

Отбраната е термин, който се използва най-вече във военното дело и има следните значения:

1.Система от политически, военни, социални,правни и други мерки по подготовка за въоръжена защита на държавата, целостта и неприкосновеността на нейната територия.

2.Вид бойни действия, основаващи се на защитните действия на въоръжените сили. Използва се с цел да се срине или спре настъплението на противника, да се удържат важни територии, региони, рубежи и обекти, да се сковат превъзхождащите сили на неприятеля и създадат условия за преминаване в настъпление и изпълнение на други цели.

При организиране на отбраната се извършва:

• прогнозиране и оценка на военната опасност и заплаха;
• разработване на основните направления на военната политика и положения от военната доктрина на една страна;
• правното регулиране в областта на отбраната;
• изграждането, подготовката и поддържането в необходимата готовност на Въоръжените сили, а също така планиране на тяхното използване
• разработване, производство и усъвършенстване на системата за управление на ВС на Р.България, военните формирования и органи, въоръжението и военната техника, създаване на запаси и планиране използването на радиочестотния спектър;
• планиране работата на всички държавни органи за работа във военно време;
• мобилизационна подготовка на органите за държавна и местна власт;
• създаване на запаси от материални средства и мобилизационен резерв;

• планиране и осъществяване на мероприятия по гражданска и териториална отбрана;
• оперативно оборудване на територията за нуждите на отбраната;
• осъществяване на защита на сведенията съставляващи държавна тайна в областта на отбраната;
• развитие на науката в интерес на отбраната;
• финансиране на разходите за отбрана и контрол на разходваните средства;
• международно сътрудничество с цел колективна безопасност и съвместна отбрана;

Видове отбрана

• общовойскова
• противовъздушна
• противоракетна
• противокосмическа
• противотанкова
• противоартилерийска
• противокорабна
• активна
• пасивна
• позиционна
• маневрена (подвижна)
• мобилна

Като военно действие отбраната се заключава в поразяване на противника с огневи (ядрени) удари, отразяване на неговите огневи (ядрени) удари, настъпателни действия предприемани на земя, във въздуха и на море, противодействие на опитите на противника за завземане на удържани рубежи, райони и обекти и разгром на противостоящите групировки.

Отбраната може да има стратегическо, оперативно и тактическо значение. Отбраната се осъществява в резултат на преминаването на противника в настъпление. Обикновено наред с отразяването на ударите на противника отбраната включва и елементи от настъпателните действия.  

В древността и в средновековието за отбрана са се използвали укрепени градове, крепости, замъци. С насищането на армиите с огнестрелно оръжие започва строителството на полеви отбранителни съоръжения като окопи и землянки.Появата в средата на 19-ти век на нарезно оръжие с голяма скорострелност и далечина на стрелбата извежда нуждата от усъвършенстване на способите за отбрана. За повишаване на нейната устойчивост бойните редове на войските започнали да се ешелонират в дълбочина.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0