За поколенията танкове
Темата за поколенията танкове е интересна, защото с нея може да се разкрие и направи класификация на същите към сегашния момент. Трябва да се започне с това, че от създаването на първия танк до сега се е преминало през сложен еволюционен процес, в който най съществени фактори са войните и техническия прогрес. Втората световна война е един вид вододел в световното танкостроене. В това време може да се отбележи,че се обособяват двете водещи световни школи за производството им – руската и немската. Вермахта участва във втората световна война с танкове от типа Тигър и Пантер, които са с бензинови двигатели, Русия с танковете от типа Т-34, ИС и КВ, които са с дизелови мотори. Общо взето тогава технологиите не са били развити на нивото, което са сега и машините са били с ниска степен на надеждност. Като се добави и това, че бензиновото гориво се възпламенява по-лесно, при което от най малките пробойни са възниквали пожари, се подразбира защо танковете с дизеловите двигатели са се оказали по надеждни. В последствие в годините след войната почти всички производители започват да конструират и произвеждат своите танкове с дизелови мотори. Очертава се тяхната класическа компановка, която и до сега трудно се променя. Отпред е отделението за управление, в средата- бойното отделение, в което е разположена куполата с въоръжението и бойните припаси и отзад- моторно-трансмисионното отделение.
Говорейки за поколения танкове най-важното нещо, което трябва да се разясни е това – по какво се различава едно поколение от друго. Отговорът е следния. Трябва да възникне някаква новост, иновация, която до даден момент я е нямало, за да се каже, че ето този танк е от ново или следващо поколение. Може да дадем някои примери. По време на ВСВ конструкциите на танковете са били еднакви: всички танкове са имали брониран корпус и купола с монтирано на нея оръдие. Някои са имали една, други 2 или 3 картечници. Всички танкове са имали лампови радиостанции, а по отношение на моторно трансмисионното отделение принципни и конструктивни различия е нямало. Двигателите са били бензинови или дизелови, предавателните кутии-механични. С откриване на атомното оръжие възникват нови концепции в развитието на танкостроенето. Танковете е трябвало да развиват по-големи скорости на движение и да могат да стрелят „от движение“ за да развиват бързо успеха от използваното ядрено оръжие. В същото време е трябвало да бъдат защитени от поразяващите фактори на това оръжие. Така се появяват за първи път машини със стабилизатор на танковото въоръжение. Стабилизаторите първоначално са били конструирани да поддържат въоръжението в една плоскост , а в последствие и в двете плоскости (хоризонтална и вертикална).Появяват се системи за противоатомна защита, филтрово-вентилационни установки, неутронни защити и автоматични противопожарни защити. Това са вече новости и тези танкове са от първо следвоенно поколение.Първо поколение са танковете от 1950-та до 1960-та години (1950-1960 г). В тях влизат някои от танковете от ВСВ: Т-34-85, Пантера, М-26, Генерал Пършинг, М47, М48А1, М48А2, Центурион, съветските танкове Т-54, Т-55, японският танк Тип 61.
А с какво се различават танковете от второто следвоенно поколение? Вследствие на развитието на науката, се дава възможност за „внедряване“ на редица иновационни подобрения. Конструкторите работят по трите глобални направление: за увеличаване на огневата мощ на танковете, тяхната защитеност и подвижност. Така например танковете от второ поколение са с калибър на оръдието по-голям от 100 мм.,броните са комбинирани и олекотени, разработени са системи за управление на огъня като се използват такива новости като лазерни далекомери, балистични изчислители и др. Двигателите вече са конструирани да работят с различни видове горива, а радиолампите в електронните устройства са заменени тотално от полупроводникови елементи с висока надеждност.Второто поколение танкове се отнася за периода от 1960 до 1970 година. За тези танкове казват, че са основни бойни танкове. Към тях спадат: съветските Т-62, Т 64А, американските М60, М60А1, английският “Чифтен”, “Викерс”Мк1, френският танк АМХ-30, немският “Леопард” с неговите модификации А1, А2, А3, швейцарският танк Pz61,шведският Strv-103.
Съществува една подгрупа от танкове, така наречените танкове от първото преходно поколение (1970-1980 г.). Към тях се причисляват американските танкове М60А2, М60А3, английският танк Викерс Мк4, немският танк “Леопард-1-А4, съветските танкове Т-64 и Т-72,, италианският танк OF-40, швейцарския Pz 68, японският Тип 64, израелският танк “Меркава”Мк1.
Третото поколение танкове се различават от предишните поради измененията в схващанията за тяхното използване. Така например залага се на концепцията танкът да е с увеличена далечина на стрелбата и в същото време да е неоткриваем за противниковите огневи средства. По този начин, той ще може да води ефективен огън по противниковите цели, без да бъде открит. В тази насока на мисли конструкторите казват, че щом танка ще води огън от дистанция, то не е задължително неговия силует да е толкова малък, т.е. може да е по-голям, което дава възможност за увеличаване на неговите габарити, неговата броня, неговите силови установки. Танковете от трето поколение са по-големи, по тежки, но не по-бавни, с различни въоръжения. В същото време се появиха и нови системи за командване и управление които дадоха възможност за цифровизация и дигитализация на всички електронни устройства вътре в машините. По отношение на подвижността намериха вече приложение газотурбинните двигатели, внедри се съвременната технология за производство и ремонт „powerpack“, с които се увеличи оперативната и тактическата им подвижност.
Танковете, които се появиха през 80-те години на миналия век се отнасят към третото поколение танкове: това са руските танкове Т-80 в няколко модификации и Т-90, Т-64 БВ и Т-72 Б, украинският танк БМ”Оплот”, японският Тип 90, китайските танкове Тип 88 и Тип 99 (ZTZ-99), южнокорейският К2 «Черна пантера», американският танк М1 «Абрамс», английският «Челенджер-1», немският танк «Леопард-2», израелският «Меркава» Мк 3, италиянският С1 «Ариета», френският «Леклерк» и др.
Наличието на значителни количества танкове от второ поколение и високата цена на танковете от трето поколение подтикват конструкторите към идеята за дълбока модернизация на първите до нивото на най-съвременните машини. В резултат на това се появиха танкове от така нареченото второ преходно поколение като: американският «Супер» М60, английският «Чифтен 800» и «Чифтен 900», френските танкове АМХ-32 и АМХ-40, украинският «Булат», израелския танк «Меркава» Мк 4 и основно модернизираният «Абрамс» с неговата модификация M1A2SEPV2.
Изхождайки от тези съображения, че танковете от третото поколение – М1А2 «Абрамс», «Челленджер-2», «Леопард-2А5», «Леклерк», и последните модели Т-80, – по редица конструктивни особености и оборудване съществено се отличават от базовите машини, някои специалисти предлагат да се отделят същите в така нареченото трето преходно поколение (примерно до 2005 година).
Какво правят конструкторите – не винаги е обосновано икономически да се пристъпва към разработване на нов танк. Тогава те извършват така наречената „модернизация“, при което каквото може се преустройва или преоборудва, в зависимост от това какви възможности дава самата машина. По този начин отделни показатели се подобряват, с което се цели по-голяма бойна ефективност на модернизираната машина.
Четвъртото поколение танкове се свързва с по-нататъшната роботизация на машините, усъвършенстване на тяхното въоръжение и защита, кардинални изменения на класическата компоновка, необитаема купола. Към танковете от четвърто поколение за сега се отнася само руският танк Т-14.
В същото време има и друг подход към този проблем: за танкове от 1-во поколение се приемат всички такива, разработени до началото на Втората световна война, 2-ро поколение са танкове от самия военен период. Към трето поколение се причисляват танковете създадени в периода 1945-1970 година, а танковете, създадени след 1970 г., са най-модерните модели и са от 4-то поколение.Това разделение е твърде опростено и практически не е подходящо за сравнителна оценка на танковете.
Автор:Logdas
